"Но аз зная какво е най-добро за теб..." Чувствал ли си се някога като безсилен играч в играта на някой друг? Постоянно използван, с когото злоупотребяват и го манипулират за печалба и за личния интерес на другите?   Техният интерес често е тънко прикрит зад някакво действие, решение или "план", изгледащ най-доброто за теб. Не е ли изумително как някои хора знаят какво е най-доброто за техния живот и за твоя? Само ако имаше способността да мислиш сам и да избираш за себе си, всичко щеше да е много различно.   Чувствал ли си някога, че животът ти (или част от него) принадлежи на нечие друго его, че си заложник на несигурност и /или на алчност? Добре дошъл в огромния ни клуб!     Манипулатори на масите Може би се чувстваш хванат в капан в някаква покер игра, където никога нямаш подходящи карти и можеш само да блъфираш.   Истината е, че съзнателно или не, ние съзнателно сме предоставили личната си сила (или част от нея) и сме позволили ситуации, обстоятелства и други хора да диктуват, насочват и контролират нашата реалност твърде дълго. Позволили сме на другите да ни казват какво можем и какво не можем да правим, какво трябва да мислим, в какво да вярваме, къде можем да отидем, с кого да прекарваме времето си, защо сме тук, какво е бъдещето ни и дори каква е целта на живота ни... И понеже в определена степен всички искаме да бъдем приети, одобрени, да имаме връзки и отношения, сигурност, любов и т.н., твърде често се компрометираме и правим компромиси. Докато в крайна сметка изгубим истинския си "аз" и се превърнем в симулирана версия на самите нас - прилича на те и на мен, но не е.     Ясно е, че това "предаване на себе си" включва мечтите, целите, идеите, ценностите, вярванията ни (да не се бърка с християнската представа за "умиране за себе си"). Така че, става въпрос за едни и същи манипулатори и егоцентрични контролиращи изроди, без които ще открием целта на съществуването си и собствените си граници, ще изследваме собствения си потенциал и ще запазим личната си сила.     Някои бъркат чувствата си с реалността. Силното чувството не е едно и също с това да бъдещ мощен. Освен ако не го направиш. По-голямата част от чувствата (особено страхът) просто спъват нашия потенциал, лична сила, растеж и успех. Като правило, мислите и чувствата ни по никакъв начин не са индикатор за нашия потенциал или за невероятното бъдеще, което можем да създадем и за резултатите, които можем да постигнем, ако използваме властта си, а не я отдаваме. Само защото не се чувстваме силни, не означава, че не сме или не можем да бъдем, а означава, че отричаме потенциала си и избираме страха. Усещането е само чувство, мисълта е само мисъл, докато не ги превърнем в реалност - за добро или за лошо.     "Най-дълбокият ни страх не е, че сме неадекватни, а че сме прекалено силни." Мариан Уилямсън Нека изясним някои неща: Ние отдаваме нашата власт - хората не могат да я вземат без нашето разрешение. Ние позволяваме на хората и нещата да имат нездравословно ниво на контрол и влияние в нашия живот. Да се ​​ядосваш, огорчаваш, засягаш и/или обиждаш, няма да поправи нищо - въпреки че е напълно разбираемо. Положителната промяна започва с осъзнаване, разбиране и признаване. Ситуацията ще се промени, когато се промениш - можеш да го направиш по всяко време, когато поискаш. Ти решаваш дали да опростиш сложното или да усложниш простото.     Отдаваме нашата власт в опитите си да бъдем приети, оценени и обичани. Като се опитваме да "се впишем и да не предизвикваме вълнение". Но по този начин губим своята идентичност и чувството за себе си. Добрата новина е, че можем да си възвърнем обратно контрола над живота си и все пак да бъдем любезни, щедри и вимателни хора, а също силни, уверени, успешни, продуктивни и мощни. При това не е нужно да правим компромиси с нашите вярвания, цели, характер и ценности. Възвръщането на силата ни може да се окаже най-важната стъпка към живот с истинска цел и изпълнен с радост.   Следните стратегии са много ефективни:     1. Престанѝ да търсиш лесното и започнѝ да "правиш" ефективното! Днес. Много често желанието ни да водим удобно, безболезнено, лесно и безопасно съществуване (движени от страх) е това, което убива нашия потенциал, производителност, способността ни да развиваме и накрая нашия дух. Не е случайно, че ние (обществото) се отвращаваме от всичко, което ни кара да се чувстваме неудобно и постоянно нараства процентът на хората, които редовно се чувстват неудовлетворени, нереализирани, изгубени и нещастни. По ирония на съдбата, нашата амбиция да работим срещу съпротивата ни спира да растем, да учим, да се развиваме и да се адаптираме.   Понякога вярваме, че е по-лесно просто да се "вместим някак си", да направим компромис. Макар че това е разбираемо понякога, в дългосрочен план това поведение и мислене създава нездравословни отношения, стагнация, откъсване, разочарование, отчаяние и ще ни направи нещастни. За да си върнете отново силата, трябва да бъдете смели (а това е избор). Подгответе се да се чувствате неудобно, тъй като това е мястото, където се учите, растете и се адаптирате), така че ще трябва да правите неща, които могат да раздразнят останалите и да ги отдалечат от вас.     2. Изправѝ се срещу страховете си! Никога не можеш да си върнеш силата, докато не се изправиш пред нещата, които те плашат. Между другото, страхът не е слабост, а по-скоро човешка черта. "Покажи ми човек, който не се страхува от нищо, и аз ще ти покажа идиот." Но има и друга теза, че човекът, който не се страхува от нищо, може да бъде онзи, който е достигнал просветление... но това е друг въпрос.   Ако нещата имат само властта и влиянието, което им даваме (а това е така), тогава страхът е нещо, което можем да контролираме и да използваме за собствените си личното си развитие. Всъщност страхът е напълно лично нещо. Не става дума за ситуацията, обстоятелствата или обкръжението, а по-скоро за самите нас - как реагираме, как се справяме и как интерпретираме събитията в нашия свят. Затова в една и съща ситуация реагираме по различен начин. Всеки създава собствената си реалност.     3. Когато хубавото не е такова. Търсете начин да бъдете силни, не хубави! Стремежът да се харесвате е безполезно упражнение, водещо до неудовлетвореност и изтощение. И глупост. Защото е невъзможно. Не е твоя работа да "правиш" хората щастливи. Задачата ти е да бъдеш себе си. И не "ти", който хората искат и очакват, а автентичния себе си.     4. Престанѝ да бъдеш жертва! Светът не е справедлив. Никой не се интересува от теб и от твоите проблеми. Лоши неща се случват на добри хора. А повечето хора са егоисти и гадняри, това е ясно. Сега обаче, престанѝ да търсиш съжаление, внимание и съчувствие и спрѝ с безсмислените дискусии за едни и същи проблеми! Спрѝ да чакаш да бъдеш "спасен" и сложѝ край на отдаването на силата си! Не е нужно универсално одобрение, приемане или утвърждаване. Като си наясно с това, просто променѝ отношението си.     5. Спечелѝ уважение чрез действията си! Говорѝ по-малко и прави повече! Това, което правиш, говори много повече за това кой си, отколкото всички думи, които излизат от устата ти. Думите са евтини и често безсмислени. И нищо повече.     6. Продължавай да се развиваш! Да бъдеш в застой и да не си гъвкав в един динамичен свят е сигурен начин да бъдеш излишен и безпомощен. Докато основните ти ценности, вярвания и стандарти могат да останат постоянни, важно е да продължаваш да се развиваш, да учиш, да израстваш в този постоянно променящ се свят.

  7. Ценѝ себе си! Престанѝ да се отнасяш с другите така, сякаш са с по-голяма стойност от теб! Никой не е по-важен някой друг. Не става въпрос за това да имаш голямо его или да бъдеш винаги прав, нито за рационализиране на посредствеността и провала. Става въпрос за промяна на стандартите и на начина ти на мислене. Не позволявай на миналото ти да стане бъдеще. В случай, че не знаеш или не са ти го казали, ти си достоен, талантлив, достатъчно добър и силен. Повече, отколкото си мислиш. А ако не вярваш на тези думи, значи не цениш себе си достатъчно.     8. Защитавай себе си! Не се свързвай с хора, организации, ситуации или продукти, които ще навредят на репутацията ти!   Помнѝ, че това, което правиш, не е лесно, но е удовлетворяващо. Имаш способността, имаш разбирането и имаш причините. Сега намерѝ смелост и действай!