За архонтите, за демиурга Ялдабаот и за универсалния план за живота   Архонтите Наименованието идва от гръцки: "archai" (произход на нещата и на времето). В средиземноморските цивилизации с това наименование са обозначавали управителя на провинция или в по-общ смисъл - всякакви религиозни или държавни органи. Следователно в множествено число, архонтите в гностическите текстове се използват със значението на "органи, авторитети" (Не съществува еквивалент на думата на коптски).   В гностическата космология това са неорганични същества, появили се в Слънчевата система преди образуването на планетата Земя. Представляват киборги (кибернетически организми, а също бионични тела). Населяват планетарната система (земята, слънцето и луната), описвана като един виртуален свят (стереома), в която се проявява проекция на геометрични форми, издадени от Плерома, царството на създателите, на космическите богове.
  Това означава, че са вид със собствен хабитат и дори могат да се разглеждат като притежаващи божественост същности, но лишени от свободна воля и преднамереност (свободна воля), водени от зловеща тенденция да се преминават границите на своето обиталище и да нахлуват в човешкото царство.   В гностическата психология са представени като чужда (извънземна) сила, която нахлува подсъзнателно в човешкото съзнание, за да саботира мисловните процеси - да пречи и да смущава с нездравословни и некоректни мисли. Но не е тяхна вината, ако действаме по нехуманен начин, защото имаме силата да отхвърлим това влияние и да реагираме според истината в сърцата ни. Но поради тяхната намеса се оскверняваме и унижаваме продължително. Ето защо, трябва да признаем, че си имаме работа с психо-духовни паразити. Обаче като деца на еона София, те са наши космически роднини.   Разделят се на два вида - ембрионални и влечугоподобни. Проникват в земната атмосфера и тероризират хората, въпреки че няма причина или цел на тези нападения. Смята се, че страдат от завист към човечеството, притежаващо свободна воля, която на тях липсва. Чрез телепатия и предложения се опитват да отклонят нашата нормална еволюция. Най-ефективната им техника е да използват религиозна идеология и постепенно да заменят нашите мисли с техните.   Според гностиците една от основните тактики на архонтите е еврейско-християнското "спасение". Това са същите извънземни сили, които действат чрез авторитарни системи, включително системата на вярата, за да предизвикат хората да се обърнат против вродения си потенциал и да разрушат симбиозата им с природата. Но всичко се случва като следствие, тъй като архонтите не могат да действат директно върху човечеството без активното му сътрудничество. Нашата способност да откриваме и разпознаваме чуждите (извънземните) сили, които работят в ума ни, ще бъде решаваща за нашето оцеляване.    Разглеждат се като нещо повече от агенти на злото, защото действат, за да въведат в заблуждение. И когато продължаваме да повтаряме грешките съзнателно, те се превръщат в зло, действащо срещу универсалния план на живота. Тези същества ни експлоатират заради склонността ни да не поправяме грешките си, за да придобият власт над човечеството. Всеки, който предприема действия, за ги улесни, може да се смята за нещо като по-нисш архонт.   Как можеш да бъдеш използван за целите на архонтите? Чрез приемане на техните мисловни програми. По този начин се адаптираш към извънземната интелигентност и усвояваш принципите, сякаш са от човешката матрица. Или приемайки активно или пасивно наложеното ти от властта. Според Жак Лакариер гностиците виждат отпечатък на архонтите във всички авторитарни структури и системи, които отричат ​​автентичността и самоопределението на индивида. Той твърди, че гностиците идентифицират "фундаментално корумпиран характер на всички човешки предприятия и институции: време, история, правомощия, държави, религии, раси, нации ..." (Гностиците, стр. 24)   Корупцията не съществува, защото хората правят грешки, но защото грешките не се поправят. Лакариер твърди, че гностиците са стигнали до този извод "чрез рационално наблюдение на природата и на човешкото поведение". В крайна сметка, се оказва че "тезата, че цялата власт - каквото и да е, - е източник на отчуждение. Всички институции, закони, религии, църкви и власти, не са нищо друго освен една измама и капан, увековечаване на една древна измама" (Пак там, стр. 28-29).   Всичко това може да изглежда песимистично за човешките дела, но като се имат предвид историческите данни (да не говорим за актуалните събития), не може да се каже, че е погрешно или преувеличено. (Следва)   Превод и синтез Тони