Кой е демиургът Ялдабаот? Яхве, YHWH, Йехова, Самаел   В гностицизма демиургът е една от ключовите фигури. Стреми се да покаже, че може да създаде по-добър свят, отколкото Първия Бог, но не може да разбере любовта. Той създава материята и поставя душата в материални тела. Явява се истинската причина за всички злини и несъвършенства в света.   Гностическите учения го възприемат като "зъл бог", който е създал един несъвършен и грешен материален свят. Като правило се идентифицира със старозаветния Яхве, а понякога със Сатана -  несъвършеният дух-създател на света, "злото" начало, за разлика от Бога - "доброто" начало.   В гностическите текстове се обозначава с името Ялдабаот, идентифициран с племенния бог на евреите Яхве (Йехова). Учените не са единодушни произхода и за значението на името, но според повечето означава "детето, което преминава през пространството". Това божество е не е само сляпо, но глупаво и лудо (Ипостас на архонтите, 89:24-25). Описвано е като порочен, жесток, ревнив, отмъстителен, арогантен,  невеж, ограничен демон, наричан още "самаел" или "саклас" ( "глупав", "идиот"). Слепотата на архонтите за духовния свят е характеристика, имаща основно значение за това, как те влияят на човечеството.   Концепцията за един бог, който същевременно е луд и лишен от воля, принадлежи най-вече на гностицизма. За тях лудостта е невъзможността за коригиране на умствените грешки. Манталитетът на архонтите не може да бъде отстранен, и това, което е по-лошо - природата им не може да се развива, т.е. не еволюират и не се променят. Логично е гностичното мнение за самоличността на Йехова да не бъде добре прието от евреите и християните.   От Апокрифа на Йоан става ясно, че Ялдабаот има множество лица, така че е в състояние да даде лице на всяко желание. Поради силата на славата на майка си, е бил наречен бог. Става бог на материята, създава ангелите и властите, а заедно с тях прави материалното тяло на човека по подобие на божествения човешки еон, пребиваващ над материята. Изявлението му, че е единственият бог в космоса, се превръща в  решаващ момент в гностическата космология, ако не и в целия човешки еволюционен процес.    Елементът, който характеризира най-точно поведението на архонтите и ефектът му върху човечеството, се нарича СТРАХ. В Стария Завет страхът от Бога е един от основните аспекти на религиозното преживяване. Хипотезата, че човешкият страх служи за храна на инвазивните извънземни, е широко подкрепяна в дебатите за езополитика. Дневният им ред се основава на СТРАХ И РОБСТВО. Те искат да държат човечеството в постоянен страх и притеснение, използвани като психологическо оръжие.
  Затова дори апостол Павел пише в своето послание към ефесяните, че "нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните "сили" на нечестието в небесните "места" (Еф. 6:12).   Превод и синтез Тони