Ядосан ли си? Днес всички сме ядосани. Дори и да знаем добре вредата, която сами си причиняваме. Но често не можем да превъзмогнем гнева, чувството на неудовлетвореност, агресията в дискусии, повишаването на тона, обидните отговори, негативните настроения и т.н.   Да, реагираме така, защото искаме да получим нещо, подобно на бебе, което плаче. Гневът не е нищо друго освен един разрушителен елемент и основна пречка за истинската духовност. Съществуващ, за да разрушава.   В животинското царство целта на гнева е постигането на желания резултат, инерция, която се превръща в разрушителна сила, когато се среща съпротива. А в човешките отношения? Лично аз лесно се ядосвам и това предизвиква съответна реакция. Обикновено не мога да предвидя последствията, а и не искам.   Но когато обезумяването премине и се успокоя, мога да видя ефекта. Въпросът е в това, че следващия път се получава абсолютно същото. Чудя се, дали все пак определени реакции не могат да се избягват? Можем ли да преодолеем гнева?   В действителност, гневът е само симптом на много по-дълбоки причини. Докато не ги открием, гневът ще продължава да се проявява. Неговият механизъм наподобява запушена тръба, през която преминават нашите желания, нужди, мнения, идеи и проекти. Те са като течаща вода - протича нашата енергия, насочена към постигане на целта. Запушването може да бъде причинено от обект, ситуация, човек, становище, което забавя или блокира потока. Веднага щом възникне запушване на тръбата, се предизвиква натиск и... избухваш, нали?   Освобождаваме се от натрупаното напрежение с викове, обиди, унижения, тормоз, манипулации, емоционално изнудване и т.н. Всеки използва различни начини, но целта винаги е да намерим начин да преодолеем препятствието, така че потокът да може да продължи да се движи свободно. Понякога отнема само няколко минути, но в други случаи може да продължи дълго и да те накара да водиш мизерен живот.   В такива моменти е трудно да видиш любов, разбиране, мъдрост, възможностите, които ти се изплъзват, защото си напълно фокусиран върху справянето с гнева. Когато си недоволен, опитай се да престанеш да се мъчиш да адаптираш света към твоите нужди, защото няма да успееш.  Просто погледни навътре в себе си и открий желанието, което се крие зад гнева ти. По този начин ще познаеш по-добре себе си и ще видиш какво точно те кара да действаш по определен начин. Важно е за теб, остави "другите" да решават своите проблеми.   Когато предприемем подхода на минимално вмешателство по отношение на събитията, автоматично се променя нашето отношение към живота. Защото във великия поток на живота съществува една голяма тайна - можеш да бъдеш част от него, без да му принадлежиш. Възможно е да изпълниш дълга си, без да очакваш нищо повече от това, което вече съществува и не е материално.  Когато се ядосваме, правим голямата грешка да търсим начин за морално удовлетворение извън нас, а не в съзнанието си - духовния източник на истинския мир, който всеки притежава, и който не зависи от външните събития, блокиращи пътя ни.   Лао Дзъ сравнява егото с маймуна в джунглата. Напълно отвлечена, тя е като егото в царството на сетивата, люлеещо се от едно желание в друго, от един конфликт в друг, от една егоцентрична идея към следващата. Ако маймуната я заплашват, тя се страхува за живота си. Остави маймуната да си отиде! Остави желанията, конфликтите, ненужните идеи и проекти... Ами ти? Останѝ в центъра и наблюдавай. А след това забравѝ, че си там.